| История и мисия на Художествената гимназия в град Казанлък | |
|
Л Е Т О Б Р О Е Н Е
1968 – Художествената гимназия се открива като първи филиал на Софийската художествена гимназия към Министерството на културата и е известна като ХГ-то Казанлък 1972 – завършват учениците от първия випуск на специалността „Изобразителни изкуства” 1974 – за учебната 1974/1975г., след конкурсен изпит на над 700 кандидати, се приемат ученици в две паралелки специалност „Дизайн” /промишлени форми/. Така се поставя началото на средното образование по дизайн в България. Програмата за обучение по тази специалност е изготвена от пионера на дизайна – доц. Васил Стоянов. Училището се нарича Средно Художествено Училище (СХУ) 1976 – училището става самостоятелно Средно Специално Художествено Училище. 1979 - завършват учениците от първия випуск на специалността „Дизайн” 1985 – училището се настанява в нова модерна сграда, построена като еталон за училищата по приложни изкуства с просторни ателиета по рисуване, живопис, дизайн, скулптура, графика, фотография, с работилници по металообработване, дървообработване, пластмаси и гипсолеене, библиотека със специализирана литература и актова зала с 280 места. 1987 – в памет на великия български художник от град Казанлък Дечко Узунов, училището се нарича Средно Художествено Училище за промишлени форми „Академик Дечко Узунов”. 1988 – приемат се първите ученици от новата специалност „Лютиерство” за изработка и реставрация на класически струнни инструменти, която е единствена по рода си на Балканите. 1993 – изгражда се общежитие в сградата на гимназията с 24 стаи, санитарни и кухненски помещения. 1998 - в чест на 30-годишнината на училището се създава просторна Галерия за експозиция на ученически творби и гостуващи изложби, която е първата ученическа галерия в училищата по изкуствата в България. 1999 – В Държавен вестник се публикува Постановление на МС №204/11.11.1999 г., наречено от нас ЧЕРНОТО постановление, с което се закрива от 2000 г. училището ни. Тогавашните управляващи бяха „изтъргували” прекрасната ни сграда за база на НАТО!!! Но благодарение на ентусиазма и настойчивостта на учители и ученици бяха събрани 32 хиляди подписа за запазването му. Учениците организираха протестен митинг дори и пред Президенството в София под надслов „Не рисувайте съдбата ни, ние можем сами!” И успяхме. 2000 – Училището преминава на подчинение на Министерството на образованието и се преименува на Професионална гимназия за промишлени форми „Академик Дечко Узунов” (ПГПФ”Акад.Д.Узунов). 2003 – от месец април гимназията се преименува на Професионална гимназия по пластични изкуства „Академик Дечко Узунов” (ПГПИ”Акад.Д.Узунов). 2004 – поставя се началото на успешните европейски практики на ученици и учители, финансирани от Европейската комисия. 2005 – от месец юли се възстановява статута на училището като държавно училище по изкуствата към Министерството на културата. 2006 - приемат се първите ученици от специалността „Рекламна графика”, която съчетава художествените традиции и новите информационни технологии. 2007 – с качествените си образователни услуги в областта на изкуствата ние защитихме новото си име като Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов” (НГПИД”Акад.Д.Узунов). 2007 - за пръв път в България на наши ученици беше издаден документът Европас мобилност, който е част от новото европейско портфолио. 2008 – провежда се Първият Национален конкурс за детска рисунка „Наследници на Дечко Узунов”, който става ежегоден.
Независимо от наименованието и контролиращото министерство, училището ни е било, сега е и винаги ще бъде ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГИМНАЗИЯ в Казанлък, в която се формират свободомислещи и талантливи хора на изкуството.
За изкуството няма граници! Живее онзи, който твори!
М И С И Я
Мисли мои, Спомени мои, Думи мои. Безпокойни, безпощадни, но по човешки искрени мисли и спомени, провокирани от възможността да разсъждавам върху мисията да си учител в училище по изкуствата. В живота съществува термина „Пентименто” – непреводим на български. Пентименто – това са пластовете от картина върху картина. Аз ще си позволя да перефразирам този термин и ще го нарека „патината на спомените”. С деликатно перо ще отстраня пласт след пласт, за да стигна до съкровения въпрос: Какво представлява да си учител в такова елитно училище, да отглеждаш не само бъдещи творци в различни области на изкуството, но и индивидуалности. Тук ми се иска да вмъкна една мисъл на Гьоте: „Най-добрият начин да използваш живота си е да постигнеш развитие на собствените си способности.” Именно в това съм виждала смисъла на своята дейност през времето, прекарано в това училище. С моята скромна работа да съдействам както за развитието и изявата на способности, заложени в тези талантливи деца, така и за оформянето на индивидуалности. Щастието да видя всичко това ме е дарявало с такова удоволствие, красота, емоция и интерес, които трудно мога да опиша с думи! Истина е, че с течение на годините избледняват багрите на спомена. След мен остават написаните слова. Думи мои! Проекция на чувствата ми! Чрез тях искам да споделя истината, че в творбите на художника живее животът на самия художник, защото те са отражението на света в душата на техния създател. Безжизнени и студени са онези творби, при чието раждане е отсъствал духът на художника! Неговата индивидуалност на творец! Нашата мисия е създаването на индивидуалности, с богат вътрешен мир. Трудна мисия в бездуховно време! Бих казала: мисия невъзможна! И все пак успявахме да поддържаме през годините божията искра на таланта. Такава деликатна материя е талантът! Едно пламъче, което може да изчезне от най-малкия порив на вятъра! А вятърът на живия живот е безмилостен и неумолим! Затова е цяло изкуство да се подклажда и поддържа творческия пламък в душата на художника. Какви времена живеят в моите спомени! Ентусиазъм – това беше според мeн, водещата дума! С ентусиазъм идваха в ХГ светила на изобразителното изкуство и дизайна. Оценяването на дипломните работи беше празник. Още в процеса на защитите преподаватели от Академията виждаха свои бъдещи студенти и колеги. Часовете по биология, химия, физика се свързваха и допълваха с дизайна и изобразителното изкуство като се търсеше вечната връзка и зависимост между природата и изкуството! Така сухата материя оживяваше и се пречупваше през съзнанието на таланта. Драматизациите на изучавани по литература творби беше не само част от учебния процес, но и изява на други страни от таланта на бъдещите художници. Конференциите по биология след поредната експедиция, бяха не само свързани с научни съобщения, но и доказателство, че художникът има различен поглед върху природата и помага на хората да я видят от по-различен ъгъл. С една дума: кипеше живот, а на нас все ни се струваше, че може още да се постигне! Незабравими мои колеги и ученици! Написаните от мене слова нека да останат като бяло платно, върху което може да се измери миналото на ХГ и да се проектира бъдещето. Времето е с вас! Сложна е душата на твореца, но днешното трудно време е провокация и задължение художникът да създава повече светлина, за да разбужда повече души и заспали съвести! Намерете най-вярната пътека – божията пътека и правете всичко, коети ви казва сърцето!
С обич, Стефка ДянковаУчител по български език и литература в гимназията от 1968 до 2001 година Л Е Т О Б Р О Е Н Е 1968 – Художествената гимназия се открива като първи филиал на Софийската художествена гимназия към Министерството на културата и е известна като ХГ-то Казанлък 1972 – завършват учениците от първият випуск на специалността „Изобразителни изкуства” 1974 – за учебната 1974/1975г., след конкурсен изпит на над 700 кандидати, се приемат ученици в две паралелки специалност „Дизайн” /промишлени форми/. Така се поставя началото на средното образование по дизайн в България. Програмата за обучение по тази специалност е изготвена от пионера на дизайна – доц. Васил Стоянов. Училището се нарича Средно Художествено Училище (СХУ) 1976 – училището става самостоятелно Средно Специално Художествено Училище. 1979 - завършват учениците от първият випуск на специалността „Дизайн” 1985 – училището се настанява с нова модерна сграда, построена като еталон за училищата по приложни изкуства с просторни ателиета по рисуване, живопис, дизайн, скулптура, графика, фотография, с работилници по металообработване, дървообработване, пластмаси и гипсолеене, библиотека със специализирана литература и актова зала с 280 места. 1987 – в памет на великия български художник от Казанлък училището се нарича Средно Художествено Училище за промишлени форми „Академик Дечко Узунов”. 1988 – приемат се първите ученици от новата специалност „Лютиерство” за изработка и реставрация на класически струнни инструменти, която е единствена по рада си на Балканите. 1993 – 1998 - 1999 – В Държавен вестник се публикува Постановление на МС №204/11.11.1999 г., наречено от нас ЧЕРНОТО постановление, с което се закриваше училището ни. Тогавашните управляващи бяха „изтъргували” прекрасната ни сграда за база на НАТО!!! И благодарение на ентусиазма и настойчивостта на учители и ученици бяха събрани 32 хиляди подписа за запазване на училището ни. Учениците организираха протестен митинг пред Президенството в София под надслов „Не рисувайте съдбата ни, ние можем сами!” 2000 – Училището преминава на подчинение на Министерството на образованието и е преименувано на Професионална гимназия за промишлени форми „Академик Дечко Узунов” (ПГПФ”Акад.Д.Узунов). 2003 – от месец април гимназията се преименува на Професионална гимназия по пластични изкуства „Академик Дечко Узунов” (ПГПИ”Акад.Д.Узунов). 2004 – поставя се началото на успешните европейски практики на ученици и учители, финансирани от Европейската комисия. 2005 – от месец юли се възстановява статута на училището като държавно училище по изкуствата към Министерството на културата. 2006 - приемат се първите ученици от новата специалност „Рекламна графика”, която съчетава художествените традиции и новите информационни технологии. 2007 – с качествените си образователни услуги в областта на изкуствата ние защитихме новото си име като Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов” (НГПИД”Акад.Д.Узунов). 2008 – провеждане на Първия Национален конкурс за детска рисунка „Наследници на Дечко Узунов”, който става ежегоден.
Независимо от наименованието и контролиращото министерство, училището ни е било, сега е и винаги ще бъде ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГИМНАЗИЯ в Казанлък, в която се формират свободомислещи и талантливи хора на изкуството.
|
